Къщата на Чародейките

- Мамка му! - чу се медения глас на една чародейка, опитала се да направи поредната отвара за унищожаването на поредния демон, ала единственото, което получи от тази отвара бе ужасни болки в гърба, след като полетя назад към един шкаф и се строполи на него.
Тропна с ръка на земята, хвана се за няколко кашона до нея с другата ръка и се изправи. Залитна, но бързо се хвана за стената и си спести още едно падане. Не можеше да повярва, че отново беше взривила тавана. Имаше чувството, че всеки път щом е тук сама или със сестрите си в най - добрия случай една част от нещата биват унищожени, а в най - лошия случай... нека просто кажем, че цялото това пространство изчезва безследно.
С бавно крачки Пейдж тръгна към изхода на тавана. Повдигна лявата си ръка, за да се хване за слепоочията, понеже изпитваше силно главоболие. Ала само при самото мърдане на ръката изпита силна и остра болка, заради която беше на път да изкрещи. Вместо това обаче прехапа устните си и хвана лявата ръка с дясната. Щеше да е по - лесно, ако просто се телепортираше.
Отне 'и малко усилия, но се телепортира в кухнята. Отвори фризера и започна да рови за лед. Извади, при това доста, затвори фризера с крак и постави на ръката си, държайки леда със самата ръка, а с другата постави лед на главата си.
Обърна се и тръгна към стаята си, но точно преди стълбите някой се изпречи на пътя 'и, телепортирайки се в имението.
- Кол? - рече изненадана Пейдж. - Кол! - повиши топ. - Какво по дяволите правиш тук?