Мрачната Гора

Заглавие: Мрачната Гора Нед Окт 03, 2010 2:20 am

РП Зона

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 21, 2012 8:08 pm

Мрачната гора определено бе мястото, което го караше да настръхва безброй много пъти, докато се разхождаше из нея. Всичките тези стари дървета, странни животни и множеството звуци, които се чуваха наоколо можеха да ви накарат да изпитате чувство, което изпитвате само като гледате някой филм на ужасите или в случаите, когато сънувате кошмар. Въпреки всичко Кайлън обожаваше това място. Само по себе си то бе някак специално за него. Бе израснал, идвайки редовно с приятелите си на това място, играейки на какво ли не, а любимото му беше - разказването на страшни истории вечер.
Вълна от спомени го обля в момента, когато погледна към двата камъка, намиращи се в близост до дървото, където той и тримата му най-добри приятели от детството се посветиха в братсво, наречено "Непобедимите". В съзнанието му израснаха образите на Джон, Лукас и Нейтън. Да, те тримата определено щяха да останат завинаги в спомените му. С бавни крачки се приближи до дървото, оглеждайки мястото, където трябваше да бъдат издълбани имената и на четиримата. И те стояха там, съвсем леко захабени, но там. Все едно не бяха минали тези дванадесет години от денят, в който бяха издълбани. И сега, когато се замислеше, май този ден беше точно днес! Как можеше да го запомни? Икрена усмивка, осеяна с щастие изгря на бялото му лице, а сините му очи се напълниха с малко сълзи, който на мига прекрати. За бога! Какво му ставаше? Та той бе голям мъж. Не би трябвало спомените да създава такова чувство от него и да го карат да се просълзява. Но макар и спрял сълзите, чувството и образите в съзнанието му не изчезваха.
Няколко минути по-късно, младоликият мъж седеше на двата камъка до дървото, поглеждайки телефона си от време на време, незнайки защо. Просто му бе станало навик да го поглежда, а при него отърваването от даден навик бе доста трудно. Поглдна към небето. Почти се беше свечерило, но все още бе светло. Определено сега бе моментът да се върне в Сан Франциско, но нямаше желанието да го направи. Тази вечер щеше да остане тук до късно.

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 21, 2012 8:27 pm

Дълго време не бях излизала от "вкъщи".На небето не беше особено приятно, нямаше нищо интересно за правене и често сърдитите старчета,наречени Старейшини ти мъмреха на главата...особено на моята. Бях ангел от скоро и почти всеки ден правех гаф,но поне имах шанса да живея отново...в преносен смисъл. След известно време,прекарано в размисли,реших отново да наруша правилата,като сляза в света на хората,без да са ме повикали. Какво пък,още едно конско щях да изтърпя. Нямах време дори да се огледам в огледалото отсреща,толкоова ми се искаше да изляза,че не си направих труда да се преоблека. Бях с белите панталони и тениска,с които буквално висях на небето днес. Набързо избрах деснитацията си и се приземих в мрачната гора. Блещукащите нещица около мен накараха мястото да светне,но какво можеше да стане,най-много някоя мечка да се уплаши. Бръкнах с ръце в джобовете и продължихх по една пътечка,водеща нейзнайно къде. Наколо дърветата и храстите бяха притихнали, чуваха се песните на някоя и друга птичка,а клонките под краката ми леко пукаха. Не гледах къде вървя,просто исках да се махна от небето. Стори ми се че в отсрещния край на гората имаше някого, затова спрях за миг и се телепортирах по-близо. Беше едно момче,или мъж,не знам точно,но стоеше при голямо дърво,гледайки унесено. Не ми изглеждаше като демон,въпреки че "чистите създания" и хората рядко идваха навътре в гората. Не знаех дали да се приближа,затова останах на място и преглътнах тежко ,когато една суха клонка изпука толкова силно,че накара човека да се обърне.

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 21, 2012 8:42 pm

Стоеше на това място вече повече от два часа и се вслушваше в успокоителните звуци, издаващи щурците. Да, определено това бе едно от нещата, които можеха да го успокоят и в трудните моменти, които за него не бяха рядкост. Вече беше настанал почти непрогледен мрак, затова се загледа към звездите. Небето бе нормално чисто за този летен ден, а звездите блестяха по-силно от обичайно. Перфектното време за среднощно плуване! Едно от хобитата му. Да, ама моментът не бе особено подходящ, имайки се в предвид, че точно в този момент го бе сполетял необичайния за него мързел, който получаваше най-много два пъти в годината. Това място му навяваше прекалено много спомени, които малко или много не допускаха той да стане и да напусне местността.
Мрак и тишина! Тези две думи най-добре описваха положението, което беше настанало десет минути по късно. От баба си знаеше, че не е добре, когато щурците спрат да издават звуците си в такава ясна нощ и че това е знак за наближаващ демон, но му се стори просто съвпадение. Нямаше нужда да се притеснява за каквото и да било. Тази нощ щеше да бъде една спокойна и щеше да го изпълни със спокойствието, което не бе получавал отдавна, заради демоните, които убиваше. Макар полудемон, той бе избрал добрата страна, а не тази на баща си и се гордееше безкрайно много със себе си.
-Храна, храна, надушвам храна! Къде е, къде е? - Тези думи прекъснаха спокойствието му, когато видя змията. Навярно пепелянка, минаваща покрай него, надушила някоя мишка. Макар животните да го притесняваха постоянно, той обожаваше дарбата, наследена от майка си и не обърна внимание на минаващото влечуго, което изшумоля в един храст наблизо. Честно да си признае, не бе разговарял с животно близо два месеца, а това си бе огромно постижение за него. Не броеше котката си, разбира се.
Звук от чупене на пръчка, последвано от шумолене на листо прекрати всякакви размисли у вещерът. Кайлън се обърна и на момента забеляза женка фигура в мрака. Необяснимо много се надавяше да не е демон и да се налага да го преследва точно в тази нощ!
-Коя си ти?
Гласът му бе плътен и достатъчно мъжествен, за да накара фигурата да замръзне на място. Зачака отговор.

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 21, 2012 9:04 pm

Няма и минута след като издадох местонахождението си,мъжа се взря в мен и от погледа му настръхнах. Имаше нещо в него,въпреки,че не знаех какво.
- Мога да те попитам същото - не знаех какво да му кажа. "Хей,аз съм Виктория, дойдох да се разходя,понеже ми писна от мрънкалата горе и.. да, ангел съм." Всичко това ми мина през главата за секунди,ами ако беше просто човек,не знаещ за съществуването ни.
Приближих се малко до него,за да мога да го огледам добре,защото в тъмнината не можех да различа дори цвета на косата му. Беше русоляв тип със сини очи и ведър поглед,макар и малко раздразнен в момента. Не, не беше демон, усещах го,но колкото и да се противах нещо отвъртре ме караше да побягна.
- Какво търсиш тук по това време?Скоро ще се стъмни напълно - смених темата,защото наистина си нямах представа как да се представя. Знаех,че въпроса ми може би ще да е клопка,но кякво друго да го питам.
Гората придобиваше онзи ужасяващ вид,сякаш след малко щеше да изскочи демон.Сега разбирах защо се казваше Мрачната гора. Измежду храстите се провря някакво животинче,на което не обърнах особено внимание,защото погледа ми не се отделяше от мъжа отсреща.Бях готова да му отвърна,ако нападнеше.... ако въобще беше свръхестествен.
Слънцето спокойно правеше място на луната,която нямаше търпение да завземе небосклона, в който с взрях,чудейки се дали са забелязали отсъствието ми.

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 21, 2012 9:19 pm

Гласът й беше достатъчно нежен за една дама и тъй загадъчен, карайки Кайлън да настръхне. А и серионият тон, с който беше съпроводен му казваше нещо от рода на: "Излъшеш ли ме, ще разбера!". Не знаеше дали тя е демон или не, но при всички положения щеше да разбере това и нещо много вътре в него му го подскаваше. И същото това нещо му подсказваше, че най-вероятно не е.
След като тъмната фигура зададе въпроса си в главата на мъжа отекнаха множество въпроси. Та, какво искаше да каже с това "Скоро ще се стъмни напълно!". Да не би да й бе направил впечатление на някакъв загубеняк, който се страхува от тъмното и има вечерен час. Икрено се надяваше да не е така. Опита се да събере мислите си, но пет секунди по-късно, вече разбрал, че няма как да се получи, се изправи от камъка, на който бе седнал няколко часа по рано и се приближи до жената.
Жена ли! Та, това бе меко казано. Когато силуета й се разми и пред него вече бе истинският й лик, без тъмнината да пречи, Кайлън разбра, че тя е съвсем различно нещо, от това, за което я бе смятал. Нямаше как да бъде демон, съдейки по красотата и излъчването, което носеше със себе си. Все пак леко недоверчива усмивка изпълни лицето на двадесет и три годишният вещер.
-Как така, какво търся тук по това време? - Говореше спокойно и бавно, опитвайки се да покаже, че е приятелски настроен. Искрено се надяваше момичето да не се стресне и да избяга. - Както виждаш седях и размишлявах, докато не бях прекъснат от звуците, които издаде.
Смях отекна в тишината! Винаги бе смятал, че смехът му е заразителен и много интересен. Сигурно, защото много хора му го бяха казвали, но чак сега объна особено внимание на това. Подаде дясната си ръка, към нея, когято петсекундния смях бе приключил.
-Кайлън, приятно ми е!
Надяваше се това да е достатъчно, като за начало на едно запознанство и да не очакваше повече от него. Знаеше, че има вероятност тя да е човек, а хората не трябваше да разбират какъв е той.

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 21, 2012 9:38 pm

Лицето на събеседника ми премина през различните фази на настроение,но най -хубавата беше смеха. Ясно,вече определено можех да се отпусна,демоните нямаха толкова звънлив и отчетлив глас,по скоро приличаха на задавени с рибешка кост кучета, но както и да е. Пристъпих бавно напред и извадих дясната си ръка от джоба, стискайки неговата. Успях да усетя вълните на спокойствие преминаващи през тялото ми,когато най-после се уверих,че не беше демон. Едно от предимствата да си ангел,беше това да разпознаваш доброто от злото. И все пак,защо отначало получих странни вибраци..
- Виктория. - казах тихо и отново го погледнах в морско сините очи,които сега се смееха.
- Съжалявам,ако съм те притеснила. Нямах такаво намерение,просто чух шум и се прех..престраших да дойда. - по дяволите за малко да се изложа и издам,въпреки че ако беше човек намаше да разбере,ако бах използвала думата "прехвърлих" - Местен ли си? - попитах веднага за да разсея случката. - Не съм те виждала наоколо.
И как щях...единственото място където ми беше позволено да ходя беше при повереника ми.
Усещах как се чуствах дребна в сравнение с Кайлън.Не беше много по-висок от мен,но някак ми изглеждаше доста строен и уверен в действията си. Усмихнах се на страни когато погледите ни се засякоха и повдигнах вежди,подканвайки го да отговори.

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 21, 2012 9:51 pm

Ръкостискайки се с нея, той разбра, че някак си може да й има доверие. Определено в нея нямаше нищо зло, а начинът, по който стисна ръката му затвърди това. Кожата й, определено бе по-нежна и бяла от повечето момичета, които познаваше. Караше го да я желае. За бога, какво му ставаше? Не беше нормално да пожелае някого само от едно ръкостискане. Но не! Вината не бе в това тяхно действие в знак на запознанство. Виновни бяха очите.
Очите й! Имаше невероятното чувство, че може да потъне в тях. Незнаеше от кога не бе виждал толкова красиви и искрени очи, карайки го да настръхва целия и да пожелае човека толкова много, че да се чуди какво се случва с него. Никога! Никога не бе виждал толкова красиви кристални и ясни очи. А и името, което носеше говореше за величие. Виктория! Подхождаше й по всички параграфи и никой не можеше да оспори това.
-Не, не си ме притеснила! Просто се бях замислил и леко се стреснах, но няма проблеми. - Казвайки това, Кайлън разбра, че говори по-мило и усмихнато от обикновено и това си бе цялата истина - усмивката реално не слизаше от лицето му. - Иначе съм местен, да! Незнам защо не си ме виждала, но причина за това е фактът, че не излизам редовно и не се задържам навън повече от един час. Днес е изключение, разбира се!
Когато завърши с изказването и обясненията, настъпи гробна тишина. Отново се загледа в очите й, чакайки да каже нещо. Песните на щурците се бяха върнали, правейки ноща още по-невероятна от предния път. Невероятна, защото Виктория бе тук в този момент и макар да не я познаваше въобще, имаше чувството, че я познава от векове. Реши да разчупи тишината, настанала около тях.
-Меджу другото имам чувството, че те познава от някъде, но незнам откъде! Би ли ми разказала за себе си.
Мъжът направи бавни и уверени крачки към грамадния камък, от който бе станал и й помаха в опит да я накара да тръгне с него. В следващия помент той бе седнал на камъка. Оставаше и тя да се присъедини.

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 21, 2012 10:31 pm

Тишината настъпила по между ни просто трябваше да бъде разчупена,но нямах какво да кажа. Просто го гледах и размишлявах как съм могла да се объркам,мислейки го за зъл. Минутния унес бързо се превърна в притеснение и тъпа, режеща болка премина през корема ми,когато ме попита за историята ми.
Сковано се приближих към камака,на който бе седнал и седнах внимателно, без да се замислям за белите си дрехи. Гледах право напред,без да отклонявам очи към Кайлън,защото ако го направех рискувах да забележи притеснението и уплаха ми. Принипно умеех да лъжа като професионалист,но сега всичко се скова.Не можех да му кажа нещо,което не беше истина,просто всичко в мен се противеше да излъжа.
-Ами..родена съм в Сидни... семейството ми беше..е задружно, нямам братя и сестри.През повечето време пътувахме,заради работата на баща ми,но пък това ми хъресваше,затова се преместих тук след като навърших пълнолетие. - спрях..сега следваше случката с катастрофата и смъртта ми,но щеше да бъде изключително странно да му кажа,че в момента разговаря с мъртвец.
- Горе долу,нищо интересно - Усмихнах се фалшиво и го попитах същия въпрос,за да мога да осмисля казаното,надявайки се да не съм се изпуснала по грешка.
Всичко наоколо ме подтискаше, искаше ми се да изкрещя,че не съм обикновен човек и да се приключва с лъжите.Може би сега да крия истината не беше част от същоността ми,сигурно затова изпитвах пареща болка в главата. Луната натрапчиво се присламчваше към върха на небето, опитвайки се да си проправи път към нас. Явно Кайлън не беше заподозрял нищо,защото прекрасната му усмивка не слизаше от лицето. Поне един нормален и щастлив човек, помислих си,гледайки го отнесено. Лицето му беше като изваяно от някой скулптор и се надявах да не съм го стреснаха с натрапчивия поглед,който вадех в момента

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 21, 2012 10:48 pm

Момичето успя да разкаже накратко всичко най-общо относно живота си, което успя да вкара доза интерес в Кайлън, който изслуша всяко едно от изреченията й, вълнувайки се. В самата й биография нямаше нищо фантастично, което не важи за даден човек и което се надяваше да открие в нея. Това успя да го разочарова до известна степен, но не й да премахне у нея това изражение, все едно криеше нещо. Из мозъка на вещеродемонът изникнаха няколко въпроса на мига. Та, кое нормално човешко момиче би дошло когато и да е по тъмно на това място? Из целия град се носеха какви ли не слухове, относно тази гора, а едно от тях бе за група от сектанти, които убиваха всеки, забелязал ги с какво се занимават! Определено никой не би искал да бъда на това място през ноща. Поне всеки нормален!
Но какво правеше сега, Виктория, тук съвсем сама. Определено имаше нещо гнило и той щеше да разбере какво е. Или по-добре да й каже какъв е. В най-лошия случай, където би се оказало, че тя е човек, щеше да побегне и нямаше начин да разкаже на когото и било за него. А ако не повярваше - щеше да й покаже какъв е с помоща на дарбата си, която бе наследил от майка си - зоофилията. Различни чувства преминаваха през него, едно от които и страхът. Въпреки всичко, О'Бърджин се пречупи и изплю камъчето. Нещо в нея го караше да й се довери. Нещо тайнствено и истинско.
-Добре! - Усмихна се, макар този път усмивката му да не бе напълно искрена, а по-скоро, за да вкара настроение. - Просто усещам, че криеш нещо. Затова, за да не се окаже, че и аз ще скрия нещо от теб ще си го кажа направо. Аз съм хибрид - смесица между вещица и демон. Но съм на добрата страна, макар че имам и дарба, наследена от баща си.
Изчака реакцията на момичето с надеждата и тя да има подобна дарба или поне да му повярва. Вече се бе свечерило напълно.

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 21, 2012 11:01 pm

Докато стисках зъби с надеждата да не издам тайната си, сякаш от небето ми се пусна бомба, но не беше нещо,което да не бях очаквала.Просто не мислех,че що си го каже в прав текст. Камък ми падна от сърцето и плъзнах глава назад,усмихвайки се.Толкова ми допадна начина му на мислене,явно нямаше намерение да ме лъже.
-Ето защо отначало изпитах смесени чувства - прошепнах сама на себе си,гледайки луната. Идваше ми да се засмея,но се сдържах само за за не предизвиквам очудване от страна на Кайлън.
- Ами...и аз не бях искрена с теб. - започнах да говоря сякаш го познавах от векове.
- Историята ми не е толкова "обикновена" - направих знак за кавички с пръсти и го погледнах усмихнато.
- Всъщност след като се пренесох тук,преживях катастрофа и сега съм малко мъртва... - подех неуверено. Думата ангел,звучеше доста откачено.
- Тоест уайтуайдър съм...ангел. - поясних,гледайки неразбиращата му физиономия.
-Не съм зомби или нещо такова - засмях се за първи път от много време...сигурно имаше година,че и повече.
- Сега когато вече сме чисти едни пред друг, ще ми кажеш ли наистина какво търсиш в гората? - все пак не можех да забравя,че е на половина демон. Нямах нищо против това,но някак си ми беше интересно как подтиска това чувство за кръв,което бях сигурна,че демоните имат.

Заглавие: Re: Мрачната Гора Нед Юли 22, 2012 4:28 pm

Малко мъртва! Това описание на нея самата го накара да се засмее. Личеше си, че момичето имаше чувство за хумор, а имаше ли нещо по-хубаво от дама с чувство за хумор? Камакът, който падна от стомаха му, го накара да се почувства по спокоен. Вече бе ясно, Виктория не бе ангел, просто защото бе нежна, а бе такава в буквалния смисъл. Нямаше как да стане по-добре, а и със сигурност нямаше да побегне от новината, която вещерът й сервира минута по-рано. Сега и двамата бяха чисти един пред друг. Просто перфектно!
Ангел! Вече имаше честта да познава и такава личност, а това го караше да се чувства на седмото небе. Съжалението, което изпитваше към себе си обаче, започна да го притеснява в мига, когато предположи, че тя със сигурност е прикрепена към някой вещер или вещица, която трябва да пази при битките с демони. Жалко, че той нямаше право на такъв ангел. Фактът, че бе наполовина демон, не го позволяваше и го караше да изругае поне десет пъти мислено, преди да се успокои. Само майка му да не се бе забъркала с демон и сега всичко щеше да бъде подредено по съвсем различен начин.
Мъжът се опита да премахне каквито и да е отрицателни мисли от съзнанието си. Не можеше да позволи те да развалят този необикновен момент, в който слушаше всяка една от думите, които изричаше Виктория. Интересното беше, че момичето не се стесняваше от разговорите, даже обратното - думите излизаха от нея, като водопад, така бързо и звучно. Накрая, когато тя зададе въпроса си, синеочкото се замисли. Можеше ли да й каже, какво прави тук и да накара спомените му да се върнат. Е, вече бе късно.
-Дълго е за обяснение! - Неискрена усмивка отново изгря на лицето му. Сигурно си личеше, че не иска да повдига тази тема. - Просто това място е специално за мен от детството и след близо десет години реших да го посетя. Малко е трудно, когато си спомням всичко, което правих с приятелите си тук по време на детството, но ще го преживея. А, ти какво правиш тук?
Зачака отговора на русото създание. Да, отново разбра, колко прекрасна е тя.

Заглавие: Re: Мрачната Гора Съб Юли 28, 2012 4:39 pm

Забелязах,че темата беше доста неудобна за Кайлън,затова замълчах веднага щом той се усмихна вяло. И въпреки всичко пак си бе красив,дори когато беше подтиснат.
-Аз просто реших да се поразходя. Да сляза от "горе" - посочих с поглед и лепнах широка усмивка на лицето си.
- Не знаеш колко досадни могат да бъдат понякога. - въздъхнах тежко и пооправих косата си,която се разпиляла от вятър,а появил се изневиделица. - Въпреки че ми е забранено да ходя по земята,освен ако повереник не ме е повикал. Но какво пък,най-много да ми прочетат още едно слово. - подсмихнах се,осъзнавайки колко много говоря.
Честно казано се чувствах добре в компанията на Кайлън. Не бях говорила с никого от ....не помня дори от кога. Сякаш устата ми бе залепена с тиксо и постоянното тракане на старейшините ме влудяваше. А да си призная демонската страна на събеседника ми въобще не проличаваше. За момент се колебаех дали въобще я използва. Ледено сините му очи така ме успокояваха,че отново придобих онзи замечтан,глуповат образ. Трябваше да захвана тема на разговор,но чуруликането на птичките, лекия вятър,луната и ...очите му , ме отнесоха съвсем.
- Съжалявам ако съм засегнала някоя болна тема.- свих крака близо до тялото си и подпрях брадичка на коленете.
- Ако бяхме в по-изгодна позиция бих ти предложила кафе,но... - засмях се, гледайки лунната светлина. - .... не гарантирам,че отново ще те видя. - сбърчих нос. Вътрешно усещах,че старейшините ме викат и скоро може би щях да си замина ,но не по мое желание. Предпочетох да остана,макар после да ме накажат със сто камшика.

» Поляната до Мрачната гора