Поляната до Мрачната гора

РП Зона

Гост

- Тази по - добре ли е? - попитах сестра си.
Понякога ми ставаше гадно за сестрите ми,които ставаха жертви на моите приищявки. Исках да изглеждам колкото мога по - добре,а те вече се чувстваха достатъчно изморени за да казват мнението си за поредната рокля.
Знаех,че не бива да се държа така,но просто сутринта когато получих обаждането от Стивън нямаше как да не се разбързам.
Не го бях виждала от години и честно да си призная нямах търпение да го видя. Бяхме се разбрали да се видим на поляната до мрачната гора. Преди много обичахме да ходим там.
Облякох първата рокля,която изглеждаше добре и помолих сестрите ми да оправят останалите рокли. Сложих си малко грим,червило,напръсках се с парфюм и излязох с бързина.
Таксито ме чакаше отпред. Заръчах на шофоьора да кара към поляната,но понеже не можеше да стигне точно до поляната,затова ме остави наблизо. Платих му и излязох.
Вървях около петнайсет минути. Видях Стивън. Изчервих се.
- Здравей. - казах му и го прегърнах.

Върнах се от почивката в Европа и първото нещо, което направих бе да звънна на приятелите си.По-точно на една от тях.Когато вдигна телефона чух само едно пищене и после й казах къде да се срещнем.
Пайпър.Една от сестрите Халиуел и неминуемо най-сдържаната.
-Здравей и на теб.-отвърнах на поздрава й, когато пристигна.Прегърнахме се и започнахме да газим по зеления килим, наречен трева.
Пред нас в далечината се виждаше мрачната гора, която не беше много добро място за разходки с всички тези демони напоследък.
-Та...-подех.-Как е забързания живот в любимия ми град?Все още не са ви разкрили нали?-Говорех за това, че сестрите Халиуел бяха също вещици.А обединят ли силите си?Хмм...просто демоните нямат шанс.

Гост

- Може да се каже. - усмихнах се. - След като разбрахме,че сме вещици нещата започнаха да се променят. Не се познавам. Не зная коя съм. Искам да открия себе си,но с тези демони всичко е много по - объркано. Като добавим и обичайните човешки проблеми... - въздъхнах и погледнах надолу.
Стивън винаги ме утешаваше когато станеше така да съм в лошо настроение. Всъщност той беше единствения,който ме познаваше най - добре. Дори и сестрите ми не знаеха неща,които той знае.
Замълчах.
- Как си ти? - попитах го любопитно. - Сам ли дойде? - попитах го.
Спомням си,че последния път,в който бяхме заедно той имаше приятелка,което ме накара да се почувствам леко неловко.

-Добре съм, като се има предвид, че наскоро убиха уайтлайтъра ми.Иначе се прибрах с новия си.Всъщност тя ме телепортира.От тогава не съм я виждал, знам само че е руса и горе-долу на нашите години.
Почесах се по врата и смених темата:
-Върви ли готварството?-Леле, за пръв път не знаех какво да кажа на Пайпър.Обикновено в речника ми имаше думи за всичко, отговори за всичко.Разбира се, че ще й върви готварството.Та тя все пак се занимава допълнително и с отвари, които подпомагат за усъвършенстването на готварските способности.
Почти бяхме стигнали гората и започнах да усещам студа идващ от тази местност.

Гост

- В последно време нямам особено много свободно време,но когато имам правя всичко възможно да направя и някое друго по - специално ястие,но не се занимавам професионално. Не още. Надявам се скоро да победим Извора и да бъда свободна да правя каквото си искам. - усмихнах се.
Стигнахме до алеята с пейките.
Седнах на една от пейките и потупах мястото до себе си. Той седна,а аз се усмихнах.
- Понякога ми се иска Фийби да не беше намерила тази книга и още да си бяхме нормални,но самия факт,че майка ни и баба ни са били вещици ме кара да се чувствам странно. Трябва да намеря начин да се приобщя към вещерското общество,каквото и да ми струва това. - вдигнах рамене и се облегнах назад.

Подсмихнах се, когато заговори за Извора.
-Доста голяма амбиция за, така да се каже, почти "новородена" вещица.-обичах да се шегувам.Това беше една от малкото ми хубави черти.
Но скоро не съм се шегувал с Пайпър, особено откакто...се напихме и...След това се възползвахме от силата ми да се клонирам и...О, Господи!
Разтърсих глава и се усмихнах сякаш нищо не е било.Странно е да спиш с най-добра приятелка, особено толкова стриктна като Пайпър.
Алкохолът просто си казва думата.

Гост

Засмяхме се,но след малко той млъкна. Бях почти сигурна за това,което си мислеше. За онази нощ. Все още я помня сякаш беше вчера.
Най - хубавата нощ в целият ми живот. Разбира се,той не го възприемаше така. Може би вече не бяхме приятели. Всъщност е възможно вече да не иска да общува с мен. Нямаше да му се сърдя. Аз сама си бях виновна.
- Е,ако искаш някой път може да дойдеш на гости на мен и сестрите ми. - поканих го любезно аз.
Дали не беше грешка да идвам?
Може би не трябваше да го карам да излиза с мен.

Докато неловка тишина бе настанала между нас:
-Е,ако искаш някой път може да дойдеш на гости на мен и сестрите ми.
-Ами...с удоволствие.-отвърнах и се усмихнах.
Отдавна не бях виждал невероятната Фийби и войнствената Пейдж.Щеше да ми дойде добре да видя и трите сестри заедно отново.
Започна да се смрачава и доста хладен полъх ни обгърна.
-Хей, предлагам да си ходим.Захладня.А и как ще дойда на гости ако се разболея или пък ако ти се разболееш?-подсмихнах се и продължих.-А и, както знаеш, ангелите не лекуват болести.
Станах и двамата тръгнахме обратно.Когато стигнахме края на поляната се разделихме с прегръдка.По някаква случайност домовете ни бяха в противоположни посоки.

» Мрачната Гора